„Парижки срещи“- с Антоан Божинов

На 1-ви април.2009 г. в галерия Париж се открива самостоятелната фотографска изложба на Антоан Божинов под името “Парижки срещи“. Това няма да бъдат традиционните фотографии в паспарту и рамка, които сме свикнали да гледаме, а ще представлява един слят фото-разказ под формата на кино-лента, която ще преминава през средата на стените в цялото изложбено помещение на галерията. Освен това снимките ще бъдат „озвучени“ от автентичните звуци, които авторът е записал с диктофона си, докато е фотографирал. Това ще бъде така да се каже един „видян“ и „чут“ Париж.

Ето какво разказа и самият Антоан Божинов за своя престой в Париж:

„ През ноември Париж е Мека на фотографията. Поклонници от цял свят се стичат там, привлечени от над 200 изложби и още семинари, уърк-шопи, прожекции и каквото ти дойде на ум, свързано с магията на светлописа. Международното Биенале „Месец на фотографията” се провежда на четни години, а самата му структура позволява паралелни инициативи, в повечето случаи нямащи нищо общо помежду си, което прави границите на събитието необозрими. През последния ноември – 2008 г., в Българския Културен Институт в Париж гостува представителна подборка от 115 фотографии от архива на Международното фотобиенале „Фодар”, дело на едноименната фондация от България, на тема „Идентичности”. Която съпроводих.

Тръгнах за Париж с ясната мисъл, че не мога да видя, чуя и се запозная с всичко, но за едноседмичния си престой трябва да разпределя времето си между гледане, нови контакти и, разбира се, снимане, по най-правилния начин.
Да снимаш в града, който с основание се смята за родно място на фотографията и в който има над 10 000 регистрирани професионални фотографи, да не говорим за цялата гама от туристи с фотоапарат (в един малък сегмент на която попадам и аз) е хем лесна, хем много трудна работа. Лесна, защото там всички снимат, а трудна, защото не можеш да излъжеш парижани, те веднага забелязват, че насочваш обектива си към тях, а не към туристическите забележителности, а и много добре знаят правата си. Въпреки, че там явно ловците на образи са на почит, професията не е мутирала като у нас до груба папаращина. Та, до конфликтни ситуации не се стигна, хората са приветливи и с радост откликват на вниманието. Но задачата, която си поставих, беше да изследвам начина на живот на самия град, а не да правя снимки за спомен на минувачите. Което предполага незабележимост, а това при моите габарити е направо невъзможно. Затова използвах малка хитрост. Оставих фотоапарата окачен на ремъка си през врата, като преметнах ръка върху тялото с показалец върху спусъка. Вариото беше на най-късото фокусно разстояние, наблюдавах хората срещу себе си и натисках копчето. Така са направени по-голямата част от 1800-те снимки, които донесох от там. Своеобразна „скрита камера”. И една много малка част от тях представям на вашето любезно внимание. Надявам се, че тя е уловила неповторимия дух на Париж.“

Изложбата ще продължи до 11-ти април.

Споделете тази публикацияShare on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Email this to someonePrint this page